22.03.2025 г., 6:43

Последен патрон 2009

334 0 0

Вероятно съм твоят последен патрон.

Или съм цял резервен пълнител.

Може би неоткрит природен закон.

Или зареден за бой изтребител.

 

Аз съм клавишът ти, F1, хелп.

Натискаш го, и стартират промените.

Или съм мъжът със зареден пистолет -

който ще ти оправи проблемите.

 

Корабът, чакащ в открити води -

или пък съм твоето прикритие.

Аз ще поема куршума с гърди -

едно съвсем обичайно събитие.

 

Ще се бия дори и срещу смъртта -

за да я удържа на разстояние.

Вместо теб - мен ще вземе нощта.

А във теб ще е моето сияние.

 

Аз съм рамото, на което да се опреш -

и най-силният има нужда от рамо.

Аз съм неосъзнат напълно копнеж.

Или чувство - много голямо.

 

Аз съм фарватерът към спасителния бряг.

Или съм едно тъй дълго мълчание.

Аз съм към нищото последния праг....

Или на умиращ едничко желание.

 

Щом съм наблизо, не съществува проблем.

Аз изпратен съм тук, за да служа.

Просто можеш ти да разчиташ на мен -

знаеш - аз сега съм ти нужен.

 

Ти си силна - така че не издавай и стон.

Трябва да вървиш, без да спираш.

Аз съм всъщност твоят последен патрон.

Но не си и мисли да умираш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...