Последен полет

5 июн. 2008 г., 15:19

Поэзия

456 0 2

Разнежена... гола

блестяща и жива

трепне... стон е

душата красива!

Дори и лош, аз пак очи затварям

с неговите две, в мен горящи,

и в мислите си скита по света,

но пак в дланите му се събуждам,

когато трепетът заспал е непробудно.

И паднал да е, пак излъчва блясък,

сълзите му са живата вода,

устните му все целуват страстно

и всеки миг незрим е свобода.

Тъгата в шепи даже да прегърне,

отново пътя ще поема,

дори със самота да ме обгърне,

от устните му топлина ще взема.

По-добър едва ли ще е някога,

но с него ставам по-добра

и само с него мога да летя

в един последен полет към смъртта.