Jun 5, 2008, 3:19 PM

Последен полет 

  Poetry
458 0 2
 

 Разнежена... гола

  блестяща и жива

трепне... стон е

душата красива!

 

 

 

Дори и лош, аз пак очи затварям

с неговите две, в мен горящи,

и  в мислите си  скита по света,

но  пак в дланите му се събуждам,

когато трепетът заспал е непробудно.

И паднал да е, пак излъчва блясък,

сълзите му са живата вода,

устните му все целуват страстно

и всеки  миг незрим е свобода.

Тъгата в шепи даже да прегърне,

отново пътя ще поема,

дори със самота да ме обгърне,

от устните му топлина ще взема.

По-добър едва ли ще е някога,

но с него ставам по-добра

и само с него мога да летя

в един  последен полет към смъртта.

 

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много, много красиво!!!
  • Много хубав стих, РадеНо лети към живота!Сърдечен поздрав
Random works
: ??:??