Разнежена... гола
блестяща и жива
трепне... стон е
душата красива!
Дори и лош, аз пак очи затварям
с неговите две, в мен горящи,
и в мислите си скита по света,
но пак в дланите му се събуждам,
когато трепетът заспал е непробудно.
И паднал да е, пак излъчва блясък,
сълзите му са живата вода,
устните му все целуват страстно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up