последен спомен

Тръгваш си

и вещите си ти събра,

но една забрави в ъгъла самотен,

една увяхнала роза,

като моята душа.

Ти дори  не  помниш,

че някога от тебе е дошла,

но аз я пазя,

нека ми припомня за болката, която ти ми причини.

Обичам те, но няма да тръгна отново,

не искам кошмара повторно,

с болката свикнах отдавна,

но ти си лъжа, а не любовта!!!