последен спомен
Тръгваш си
и вещите си ти събра,
но една забрави в ъгъла самотен,
една увяхнала роза,
като моята душа.
Ти дори не помниш,
че някога от тебе е дошла,
но аз я пазя,
нека ми припомня за болката, която ти ми причини.
Обичам те, но няма да тръгна отново,
не искам кошмара повторно,
с болката свикнах отдавна,
но ти си лъжа, а не любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени
