Тръгваш си
и вещите си ти събра,
но една забрави в ъгъла самотен,
една увяхнала роза,
като моята душа.
Ти дори не помниш,
че някога от тебе е дошла,
но аз я пазя,
нека ми припомня за болката, която ти ми причини.
Обичам те, но няма да тръгна отново,
не искам кошмара повторно,
с болката свикнах отдавна,
но ти си лъжа, а не любовта!!!
© Ралица Лазарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
