Тръгваш си
и вещите си ти събра,
но една забрави в ъгъла самотен,
една увяхнала роза,
като моята душа.
Ти дори не помниш,
че някога от тебе е дошла,
но аз я пазя,
нека ми припомня за болката, която ти ми причини.
Обичам те, но няма да тръгна отново,
не искам кошмара повторно,
с болката свикнах отдавна,
но ти си лъжа, а не любовта!!!
© Ралица Лазарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
