Последен Спомен
Леден полъх отново повява,
студ ням парка поглъща
и глухо алеите скрити мълчат.
Влажен вятър листата развява,
тих шепот в спомена връща,
закапват капки, идва дъждът
и само мрак в душата остава.
И сама в мрака пейката остава
там, дето спомени трайни държат,
видението пак се нежно връща -
тя седи, зад нея се шал развява ...