Последен Спомен

Леден полъх отново повява,

студ ням парка поглъща

и глухо алеите скрити мълчат.

Влажен вятър листата развява,

тих шепот в спомена връща,

закапват капки, идва дъждът

и само мрак в душата остава.

И сама в мрака пейката остава

там, дето спомени трайни държат,                            

видението  пак се нежно връща -

тя седи, зад нея се шал развява

и на пейката с него в тон си мълчат.

Той от отровна цигара дима поглъща

и от устните му бавно пушек повява.

Миражът изчезва, още болка дарява,

пушекът се отново в мъгла превръща

и чезнат на пейката, тихо стоят.

Те потъват в мрака, само тя остава,

напразно бледнее, спомена връща,

душата, сърцето самотно шептят

и тялото умира и времето минава...

Тялото пада, животът минава,

дъждът и листата тихо шептят,

а споменът на лента всичко връща,

духът бледнее, но той остава

и пушек и образи отново стоят,

спрялата картина в мрак се превръща,

остава само студът. 

                            S. Deathstroke