8.06.2010 г., 23:01  

Последен спомен

738 0 0

Последен Спомен

 

Леден полъх отново повява,

студ ням парка поглъща

и глухо алеите скрити мълчат.

Влажен вятър листата развява,

тих шепот в спомена връща,

закапват капки, идва дъждът

и само мрак в душата остава.

 

И сама в мрака пейката остава

там, дето спомени трайни държат,                            

видението  пак се нежно връща -

тя седи, зад нея се шал развява

и на пейката с него в тон си мълчат.

Той от отровна цигара дима поглъща

и от устните му бавно пушек повява.

 

Миражът изчезва, още болка дарява,

пушекът се отново в мъгла превръща

и чезнат на пейката, тихо стоят.

Те потъват в мрака, само тя остава,

напразно бледнее, спомена връща,

душата, сърцето самотно шептят

и тялото умира и времето минава...

 

Тялото пада, животът минава,

дъждът и листата тихо шептят,

а споменът на лента всичко връща,

духът бледнее, но той остава

и пушек и образи отново стоят,

спрялата картина в мрак се превръща,

остава само студът. 

 

 

                            S. Deathstroke

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Пушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...