Гледам тъмните доспехи

и се чудя как така...

Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.

Кръв е бликала от рани

и петната тук стоят.

И следи от остриета

още в ризата личат...

Мъртъв, ала пак живее,

тоз герой на боя стар.

Мисля си - ще оцелея,

ще получа този дар.

Но отдавна е раздрана

ризницата моя, в прах...

Раните кървят обилно 

и изпитвал жалък страх...

От това, че ти си тръгваш...

Не, не съм боец, уви!
Битката със теб бе трудна.

Ти едва не ме уби...