4 окт. 2009 г., 17:13

Последна битка

608 0 0

Гледам тъмните доспехи

и се чудя как така...

Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.

Кръв е бликала от рани

и петната тук стоят.

И следи от остриета

още в ризата личат...

Мъртъв, ала пак живее,

тоз герой на боя стар.

Мисля си - ще оцелея,

ще получа този дар.

Но отдавна е раздрана

ризницата моя, в прах...

Раните кървят обилно 

и изпитвал жалък страх...

От това, че ти си тръгваш...

Не, не съм боец, уви!
Битката със теб бе трудна.

Ти едва не ме уби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...