4 окт. 2009 г., 17:13

Последна битка

607 0 0

Гледам тъмните доспехи

и се чудя как така...

Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.

Кръв е бликала от рани

и петната тук стоят.

И следи от остриета

още в ризата личат...

Мъртъв, ала пак живее,

тоз герой на боя стар.

Мисля си - ще оцелея,

ще получа този дар.

Но отдавна е раздрана

ризницата моя, в прах...

Раните кървят обилно 

и изпитвал жалък страх...

От това, че ти си тръгваш...

Не, не съм боец, уви!
Битката със теб бе трудна.

Ти едва не ме уби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...