4.10.2009 г., 17:13

Последна битка

603 0 0

Гледам тъмните доспехи

и се чудя как така...

Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.

Кръв е бликала от рани

и петната тук стоят.

И следи от остриета

още в ризата личат...

Мъртъв, ала пак живее,

тоз герой на боя стар.

Мисля си - ще оцелея,

ще получа този дар.

Но отдавна е раздрана

ризницата моя, в прах...

Раните кървят обилно 

и изпитвал жалък страх...

От това, че ти си тръгваш...

Не, не съм боец, уви!
Битката със теб бе трудна.

Ти едва не ме уби...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...