30 авг. 2023 г., 22:41

Последна битка

629 0 5

Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.


Полето бойно – тъмно като в рог.
Душата птица стене в изнемога.
Надеждата е в милостта на Бог –
да ме спаси в човешката утроба.

 

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, че сте прочели, че ви е докоснало мето кратко стихотворение. Последната битка от този живот всъщност е първата за следващия. Много се радвам, че сте усетили по свой начин посланията в творбата. Поздрави!
  • Илияна, много ми хареса. Моментите на опасна битка, раждат и силни емоции. Правят ни по-силни! Това са моментите, когато се създават красиви и стойностни произведения!
    Дълбокоизстрадани! Бъдете здрава!
  • Наситено с емоции. Преживяно.
    Когато Бог върне някого от оня свят, а друг не, се питаме защо. Но божите работи са непонятни. Можем да гадаем. Всяка спечелена битка е предпоследна. Последната предстои. Някога. Животът е за живите. Смъртта и тя. Никой не стада от собствената си смърт. Просто вече го няма. След него остава болезнената за близките му липса. Това тук не е всичко. Във вечността ролите са според заслугите. Животът не би имал смисъл, ако не е така.
  • И аз харесах!
    Поздрави!
  • Хубаво е, Ина

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...