30 авг. 2023 г., 22:41

Последна битка

626 0 5

Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.


Полето бойно – тъмно като в рог.
Душата птица стене в изнемога.
Надеждата е в милостта на Бог –
да ме спаси в човешката утроба.

 

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, че сте прочели, че ви е докоснало мето кратко стихотворение. Последната битка от този живот всъщност е първата за следващия. Много се радвам, че сте усетили по свой начин посланията в творбата. Поздрави!
  • Илияна, много ми хареса. Моментите на опасна битка, раждат и силни емоции. Правят ни по-силни! Това са моментите, когато се създават красиви и стойностни произведения!
    Дълбокоизстрадани! Бъдете здрава!
  • Наситено с емоции. Преживяно.
    Когато Бог върне някого от оня свят, а друг не, се питаме защо. Но божите работи са непонятни. Можем да гадаем. Всяка спечелена битка е предпоследна. Последната предстои. Някога. Животът е за живите. Смъртта и тя. Никой не стада от собствената си смърт. Просто вече го няма. След него остава болезнената за близките му липса. Това тук не е всичко. Във вечността ролите са според заслугите. Животът не би имал смисъл, ако не е така.
  • И аз харесах!
    Поздрави!
  • Хубаво е, Ина

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...