Aug 30, 2023, 10:41 PM

Последна битка

  Poetry » Other
621 0 5

Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.


Полето бойно – тъмно като в рог.
Душата птица стене в изнемога.
Надеждата е в милостта на Бог –
да ме спаси в човешката утроба.

 

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, че сте прочели, че ви е докоснало мето кратко стихотворение. Последната битка от този живот всъщност е първата за следващия. Много се радвам, че сте усетили по свой начин посланията в творбата. Поздрави!
  • Илияна, много ми хареса. Моментите на опасна битка, раждат и силни емоции. Правят ни по-силни! Това са моментите, когато се създават красиви и стойностни произведения!
    Дълбокоизстрадани! Бъдете здрава!
  • Наситено с емоции. Преживяно.
    Когато Бог върне някого от оня свят, а друг не, се питаме защо. Но божите работи са непонятни. Можем да гадаем. Всяка спечелена битка е предпоследна. Последната предстои. Някога. Животът е за живите. Смъртта и тя. Никой не стада от собствената си смърт. Просто вече го няма. След него остава болезнената за близките му липса. Това тук не е всичко. Във вечността ролите са според заслугите. Животът не би имал смисъл, ако не е така.
  • И аз харесах!
    Поздрави!
  • Хубаво е, Ина

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...