Последна целувка
Нощният вятър хладно и леко,
разхвърля косите гладки и нежни.
Страхът пробожда кожата меко
и гали очите бляскави и без надежди.
Черната роба бавно се загръща
и тя погалва твоето лице,
после страстно,топло те прегръща
и целува сякаш твоето сърце.
Коси от мрак закриват светлината
и дори най-малката надежда за живот.
Очи от студ раздират топлината,
копаят,изкопават вече твоя гроб.
Красива - по-прекрасна и от роза,
блести но не е слънце а е мрак
ръка подава и с ледена усмивка,
Смъртта повежда те към своя свят.
разхвърля косите гладки и нежни.
Страхът пробожда кожата меко
и гали очите бляскави и без надежди.
Черната роба бавно се загръща
и тя погалва твоето лице,
после страстно,топло те прегръща
и целува сякаш твоето сърце.
Коси от мрак закриват светлината
и дори най-малката надежда за живот.
Очи от студ раздират топлината,
копаят,изкопават вече твоя гроб.
Красива - по-прекрасна и от роза,
блести но не е слънце а е мрак
ръка подава и с ледена усмивка,
Смъртта повежда те към своя свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
