Последна цигара...
Последна цигара...
Запалих последна цигара,
в очите освети ме фара.
Нищо не виждам, само светлина,
ослепителна и прозираща душа.
Димът наоколо се разнася,
в друг свят ме отнася.
Сърцето силно затуптява,
за малко ласки умолява.
Ала няма кой да го спаси,
има само разбити мечти.
Преглъщам дима горчив,
гледам с поглед бодлив.
Цигарата е към своя край,
моля те, още една ми дай!
От капка щастие имам нужда
за да не бъда на себе си чужда...
Запалих последна цигара,
в очите освети ме фара.
Нищо не виждам, само светлина,
ослепителна и прозираща душа.
Димът наоколо се разнася,
в друг свят ме отнася.
Сърцето силно затуптява,
за малко ласки умолява.
Ала няма кой да го спаси,
има само разбити мечти.
Преглъщам дима горчив,
гледам с поглед бодлив.
Цигарата е към своя край,
моля те, още една ми дай!
От капка щастие имам нужда
за да не бъда на себе си чужда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
