Последна цигара...
Последна цигара...
Запалих последна цигара,
в очите освети ме фара.
Нищо не виждам, само светлина,
ослепителна и прозираща душа.
Димът наоколо се разнася,
в друг свят ме отнася.
Сърцето силно затуптява,
за малко ласки умолява.
Ала няма кой да го спаси,
има само разбити мечти.
Преглъщам дима горчив,
гледам с поглед бодлив.
Цигарата е към своя край,
моля те, още една ми дай!
От капка щастие имам нужда
за да не бъда на себе си чужда...
Запалих последна цигара,
в очите освети ме фара.
Нищо не виждам, само светлина,
ослепителна и прозираща душа.
Димът наоколо се разнася,
в друг свят ме отнася.
Сърцето силно затуптява,
за малко ласки умолява.
Ала няма кой да го спаси,
има само разбити мечти.
Преглъщам дима горчив,
гледам с поглед бодлив.
Цигарата е към своя край,
моля те, още една ми дай!
От капка щастие имам нужда
за да не бъда на себе си чужда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
