velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
19 июн. 2008 г., 23:17

Последна нощ

961 0 5

Последна нощ

 

Последна нощ

в теб се раждам...

Вали. И от очите... Да плача не спирам.

Свещта угасва, цигарата е в ръката, без да знам на кого... се обаждам.

Какво ми остава? Все пак последна нощ

в теб и умирам...?!?

 

Зает е телефонът...

Слушалката се изплъзва. Кафето съвсем горчи.

Това е на любовта ни фонът...

Няма капка сладост дори...

 

Последна вечер,

вееща се в черна коприна,

ми подаряваш роза, но в скреж...

А тя си е мъртвец в ковчег...

Последна нощ с теб ще бъда... през теб... ще премина.

През духа ти - преди обичал ме, сега изглежда ми прозрачен и лек...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0