Последна нощ
Последна нощ
в теб се раждам...
Вали. И от очите... Да плача не спирам.
Свещта угасва, цигарата е в ръката, без да знам на кого... се обаждам.
Какво ми остава? Все пак последна нощ
в теб и умирам...?!?
Зает е телефонът...
Слушалката се изплъзва. Кафето съвсем горчи.
Това е на любовта ни фонът...
Няма капка сладост дори...
Последна вечер,
вееща се в черна коприна,
ми подаряваш роза, но в скреж...
А тя си е мъртвец в ковчег...
Последна нощ с теб ще бъда... през теб... ще премина.
През духа ти - преди обичал ме, сега изглежда ми прозрачен и лек...
© Андреа Емилова Всички права запазени
!!! Поздрав!