velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
Jun 19, 2008, 11:17 PM

Последна нощ

  Poetry
952 0 5

Последна нощ

 

Последна нощ

в теб се раждам...

Вали. И от очите... Да плача не спирам.

Свещта угасва, цигарата е в ръката, без да знам на кого... се обаждам.

Какво ми остава? Все пак последна нощ

в теб и умирам...?!?

 

Зает е телефонът...

Слушалката се изплъзва. Кафето съвсем горчи.

Това е на любовта ни фонът...

Няма капка сладост дори...

 

Последна вечер,

вееща се в черна коприна,

ми подаряваш роза, но в скреж...

А тя си е мъртвец в ковчег...

Последна нощ с теб ще бъда... през теб... ще премина.

През духа ти - преди обичал ме, сега изглежда ми прозрачен и лек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0