velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
19 jun 2008, 23:17

Последна нощ

  Poesía
956 0 5

Последна нощ

 

Последна нощ

в теб се раждам...

Вали. И от очите... Да плача не спирам.

Свещта угасва, цигарата е в ръката, без да знам на кого... се обаждам.

Какво ми остава? Все пак последна нощ

в теб и умирам...?!?

 

Зает е телефонът...

Слушалката се изплъзва. Кафето съвсем горчи.

Това е на любовта ни фонът...

Няма капка сладост дори...

 

Последна вечер,

вееща се в черна коприна,

ми подаряваш роза, но в скреж...

А тя си е мъртвец в ковчег...

Последна нощ с теб ще бъда... през теб... ще премина.

През духа ти - преди обичал ме, сега изглежда ми прозрачен и лек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0