8 мая 2025 г., 07:31

Последна нужда

272 0 0

Нека погледнем в тези зелени очи

Нека погалим с поезии, този който мълчи

има ли милост в свят без покой

има ли покой в свят без милост

има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой

има и порой и подгизнал е тоз зъл мост

Аз съблюдавам, греша, наранявам

Ти съблазняваш, трошиш, подминаваш 

безмилостно в тътени на спомена ме оставяш

...

в оковите на тлеещи тела-

няма ни помощ, ни топлина

и чувствам вина,

че така обичам студа на смъртната планина,

но в края на пътя на всяка душа-

последна нужда е тя да блещука сама

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимна Авторка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...