Последна нужда

Нека погледнем в тези зелени очи

Нека погалим с поезии, този който мълчи

има ли милост в свят без покой

има ли покой в свят без милост

има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой

има и порой и подгизнал е тоз зъл мост

Аз съблюдавам, греша, наранявам

Ти съблазняваш, трошиш, подминаваш 

безмилостно в тътени на спомена ме оставяш

...

в оковите на тлеещи тела-

няма ни помощ, ни топлина

и чувствам вина,

че така обичам студа на смъртната планина,

но в края на пътя на всяка душа-

последна нужда е тя да блещука сама

...