1 дек. 2012 г., 23:49

Последна роба душата ми съблече

881 0 0

Дълги са минутите, когато съм далече

от двете си деца и родния си дом.

Последна роба душата ми и тази нощ съблече,

заоглежда се в поредната ми чаша с ром.

 

Тя ми говори, влюбена е като мене,

изгаряме опиянени в един и същи идеал,

но животът ни блуждаещ се оказа чуждо бреме,

граничещо с вълшебен обръч от кристал.

 

И виждаме през него как засиява топлината,

сама разлива се по цялата земя,

но щом достигне до сълзите на децата,

изгаря в обещанието, че мама ще се върне у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...