Последна роба душата ми съблече

Дълги са минутите, когато съм далече

от двете си деца и родния си дом.

Последна роба душата ми и тази нощ съблече,

заоглежда се в поредната ми чаша с ром.

Тя ми говори, влюбена е като мене,

изгаряме опиянени в един и същи идеал,

но животът ни блуждаещ се оказа чуждо бреме,

граничещо с вълшебен обръч от кристал.

И виждаме през него как засиява топлината,

сама разлива се по цялата земя,

но щом достигне до сълзите на децата,

изгаря в обещанието, че мама ще се върне у дома.