22 мая 2015 г., 07:52

Последна среща

621 0 3

                                                          Последна среща

                            

                                                 За срещата 

                                                 пристигнах аз,

                                                 изпреварих 

                                                 уречения час,

                                                 със сако на рамо,

                                                 цвете в ръка

                                                 и стиснала душата ми

                                                 до болка тъга.

                                                 Родена от спомените,

                                                 нахлули в мен,

                                                 за звездната нощ

                                                 превърната в ден,

                                                 когато абитуренти бяхме

                                                 и до сутринта не спряхме

                                                 да танцуваме, лудуваме

                                                 и пеем,

                                                 да се прегръщаме, целуваме

                                                 и смеем

                                                 обзети от щастие,

                                                 любов и мечти.

                                                 За искрящите в очите

                                                 мънички сълзи,

                                                 че дошъл е краят

                                                 и когато зазори

                                                 ще отлетим като птици

                                                 на различни страни.

                                 

                                                Стоя сам

                                                пред двете врати,

                                                на които годините

                                                оставили са следи,

                                                на ресторанта,

                                                където бе бала,

                                                в душната

                                                задимена зала

                                                и чакам 

                                                да дойде часа,

                                                с оредели редици

                                                да се събере класа.

                                                    

                                               По двойки, тройки

                                               и сами

                                               запристигаха,,младежи"

                                               с посивели коси.

                                               Дамите в ръцете

                                               с букети цветя.

                                               Сърцето потрепна:

                                               ,,Това е Тя!"

                                               Първата любов

                                               с кадифените коси,

                                               с небесните

                                               сини очи,

                                               застана пред мен.

                                               Подаде ми ръка:

                                               ,,Колко си променен!"-

                                               прошепна ми тя.

                                               После тихо добави:

                                               ,,Да влизаме,

                                               стига сме стояли!"

                                  

                                               Оркестърът засвири,

                                               отправи покана.

                                               Голяма врява 

                                               на дансинга настана.

                                               До премаляване

                                               играхме хоро.

                                               После тихо

                                               засвири танго.

                                               Танцувахме бавно,

                                               блажено, с наслада.

                                               Сякаш сега

                                               започваше нашта балада.

                                               Една непрекъсната,

                                               неравна борба

                                               в играта на живота,

                                               та чак до смъртта.

                                               Не искаше никой

                                               да приеме,

                                               че е остарял,

                                               че за лудории

                                               отдавна е минало време,

                                               че в атмосферата гореща

                                               това е нашата 

                                               последна среща!      

                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави са тези срещи след години, а дали ще е последна- никой не знае! харесах!
  • Благодаря ви за поздравите, Стойне и Анастасия! Радвам се, че ви е харесало стихото! Бъдете живи и здрави!
  • Браво, Ондов! Пренесох се в някаква вълнуваща приказка докато четях.
    Чудесно си го написал и предал.Сякаш бях една от тях с натрупаните години зад гърба ми.И пак любовта - тази магьосница раздвижи фантазията ми"Това е Тя! -
    Първата любов
    с кадифените коси,
    с небесните сини очи!"
    Поздрав от мен и ведър ден!
































    7

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....