22.05.2015 г., 7:52

Последна среща

616 0 3

                                                          Последна среща

                            

                                                 За срещата 

                                                 пристигнах аз,

                                                 изпреварих 

                                                 уречения час,

                                                 със сако на рамо,

                                                 цвете в ръка

                                                 и стиснала душата ми

                                                 до болка тъга.

                                                 Родена от спомените,

                                                 нахлули в мен,

                                                 за звездната нощ

                                                 превърната в ден,

                                                 когато абитуренти бяхме

                                                 и до сутринта не спряхме

                                                 да танцуваме, лудуваме

                                                 и пеем,

                                                 да се прегръщаме, целуваме

                                                 и смеем

                                                 обзети от щастие,

                                                 любов и мечти.

                                                 За искрящите в очите

                                                 мънички сълзи,

                                                 че дошъл е краят

                                                 и когато зазори

                                                 ще отлетим като птици

                                                 на различни страни.

                                 

                                                Стоя сам

                                                пред двете врати,

                                                на които годините

                                                оставили са следи,

                                                на ресторанта,

                                                където бе бала,

                                                в душната

                                                задимена зала

                                                и чакам 

                                                да дойде часа,

                                                с оредели редици

                                                да се събере класа.

                                                    

                                               По двойки, тройки

                                               и сами

                                               запристигаха,,младежи"

                                               с посивели коси.

                                               Дамите в ръцете

                                               с букети цветя.

                                               Сърцето потрепна:

                                               ,,Това е Тя!"

                                               Първата любов

                                               с кадифените коси,

                                               с небесните

                                               сини очи,

                                               застана пред мен.

                                               Подаде ми ръка:

                                               ,,Колко си променен!"-

                                               прошепна ми тя.

                                               После тихо добави:

                                               ,,Да влизаме,

                                               стига сме стояли!"

                                  

                                               Оркестърът засвири,

                                               отправи покана.

                                               Голяма врява 

                                               на дансинга настана.

                                               До премаляване

                                               играхме хоро.

                                               После тихо

                                               засвири танго.

                                               Танцувахме бавно,

                                               блажено, с наслада.

                                               Сякаш сега

                                               започваше нашта балада.

                                               Една непрекъсната,

                                               неравна борба

                                               в играта на живота,

                                               та чак до смъртта.

                                               Не искаше никой

                                               да приеме,

                                               че е остарял,

                                               че за лудории

                                               отдавна е минало време,

                                               че в атмосферата гореща

                                               това е нашата 

                                               последна среща!      

                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави са тези срещи след години, а дали ще е последна- никой не знае! харесах!
  • Благодаря ви за поздравите, Стойне и Анастасия! Радвам се, че ви е харесало стихото! Бъдете живи и здрави!
  • Браво, Ондов! Пренесох се в някаква вълнуваща приказка докато четях.
    Чудесно си го написал и предал.Сякаш бях една от тях с натрупаните години зад гърба ми.И пак любовта - тази магьосница раздвижи фантазията ми"Това е Тя! -
    Първата любов
    с кадифените коси,
    с небесните сини очи!"
    Поздрав от мен и ведър ден!
































    7

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...