Закривам си очите с ръце,
но сълзите си текат, не спират.
За миг аз чувам твоето сърце
и тоновете моето пробиват.
Ръце отдръпвам от лицето плавно,
но стаята е празна, тиха,
мрак в душата ми нахлува бавно
и бързо тръпките се заличиха.
Това ли бе нашата последна среща,
превръщаща сълзите в лед?
Или някога душата ми ще те усеща
да изгаряш в мене всичко ти наред?