Последна среща
Видях те тъжна,
както самотен сипей сред вълните!
Стискаше парче живот, малкото си куче,
приличаше ми на дете!
А в очите ти се четеше грижа,
навярно за съдбите
твои с другите играчи! Не се получи!
И пак сами сте двете -
ти и твойта мнителност отровна!
Когато си усмихната си толкова чаровна!
Настъпи тишина гробовна
между мен и теб!
Загубих себе си! Не бях поет!
От тебе бях превзет
и изоставен!
На произвола на съдбата!
Празен съм, като ненаписан стих!
Себе си убих
за да възкръсна пак!
Като котарак -
имам още шест живота!
А мишле си ти сега,
беше ми жена, мечта,
а сега си никоя!
Отиде си! Върнах се за да проверя!
За тебе не горя!
Играчка си захвърлена, любима!
Сбогом казвам и прости ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Иванов Все права защищены