Последна среща

Видях те тъжна,

както самотен сипей сред вълните!

Стискаше парче живот, малкото си куче,

приличаше ми на дете!

А в очите ти се четеше грижа,

навярно за съдбите

твои с другите играчи! Не се получи!

И пак сами сте двете -

ти и твойта мнителност отровна!

Когато си усмихната си толкова чаровна!

Настъпи тишина гробовна

между мен и теб!

Загубих себе си! Не бях поет!

От тебе бях превзет

и изоставен!

На произвола на съдбата!

Празен съм, като ненаписан стих!

Себе си убих

за да възкръсна пак!

Като котарак -

имам още шест живота!

А мишле си ти сега,

беше ми жена, мечта,

а сега си никоя!

Отиде си! Върнах се за да проверя!

За тебе не горя!

Играчка си захвърлена, любима!

Сбогом казвам и прости ми!