16 янв. 2009 г., 14:30
Последна струна
Стая тъмна, потънала във ретроспекция,
в забравата на някогашния красив живот...
Превърнала се в измислена от лампата проекция,
отразила жълтеникавия и прогнил, олющен под.
А на масата в средата, кротичко приседнал,
стои човек във леко сивкавата, жълта светлина,
и в неистово желание ръката своя е протегнал.
Накъде ли? Може би към своята душа?
Но не! Ръката посяга към бутилката отсреща
и плахо си долива под сянката на восъчната свещ.
На екс изпитото превръща се в сълза гореща,
от пепелището житейско, превърнало се в пещ. ...
в забравата на някогашния красив живот...
Превърнала се в измислена от лампата проекция,
отразила жълтеникавия и прогнил, олющен под.
А на масата в средата, кротичко приседнал,
стои човек във леко сивкавата, жълта светлина,
и в неистово желание ръката своя е протегнал.
Накъде ли? Може би към своята душа?
Но не! Ръката посяга към бутилката отсреща
и плахо си долива под сянката на восъчната свещ.
На екс изпитото превръща се в сълза гореща,
от пепелището житейско, превърнало се в пещ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Стоянов Все права защищены
Предложения
-
-
Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
-
Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
