Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9773
16 июн. 2021 г., 20:56  

Последната 

  Поэзия
346 8 20

Боже, колко следи заличих, за да стигна до тебе.

На хорото сме цялата банда от хора различни.

Все съм черното пате, сред всичките влюбени лебеди

и езикът ми остър не знае какво е приличие.

Все съм криворазбрана и виждам, че в мен е причината.

Все се лутам по някакви пътища – цели в коприва.

Все ме дърпа надолу оная посока – първичната

да остана сред другите хищници, някак си, жива.

Не успях да преследвам мечтите си, нито доброто,

и сама се оказах на няколко срутени гари

и не зная дали съм предател и аз под крилото ти,

и не зная доколко достойна съм в своята вяра.

Но усещам, че често ръцете ми свити в юмруци

на молитва се сключват, когато към теб ги протегна.

И една светлинка между тъмните храсти накуцва

и когато я хвана, те моля, да бъде последната.

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??