Последната
Боже, колко следи заличих, за да стигна до тебе.
На хорото сме цялата банда от хора различни.
Все съм черното пате, сред всичките влюбени лебеди
и езикът ми остър не знае какво е приличие.
Все съм криворазбрана и виждам, че в мен е причината.
Все се лутам по някакви пътища – цели в коприва.
Все ме дърпа надолу оная посока – първичната
да остана сред другите хищници, някак си, жива.
Не успях да преследвам мечтите си, нито доброто,
и сама се оказах на няколко срутени гари
и не зная дали съм предател и аз под крилото ти,
и не зная доколко достойна съм в своята вяра.
Но усещам, че често ръцете ми свити в юмруци
на молитва се сключват, когато към теб ги протегна.
И една светлинка между тъмните храсти накуцва
и когато я хвана, те моля, да бъде последната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
