jenyivanova (Jasmin)
228 3427
27 февр. 2014 г., 11:24

Последната 

  Поэзия » Любовная
493 2 7

поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат

торнадо дали си прегръщал
... а в тиха вода дали си потъвал
и при двете бавно въздухът свършва -
на глътки поемаш капка по капка
и от вихъра, и от силата
на тази вървяща на пръсти, уж, мека вълна...
алвеолите се свиват копнежно...
и с надежда спираш да дишаш,
защото някой държи душата ти във ръка

когато огън целунеш във буря от лед
и в торнадо родено от тиха вода
намериш така дълго търсен покой...
чак тогава ще знаеш...
че една последна любов
може да ти бъде разпятие...
и едновременно да стане
и твоето нетърсено покаяние
...
би могла да бъде,
тази Последната,
и Божие наказание

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... и отминава Благодаря, ИнаКалина и за любими също
  • Това кротко торнадо с " вървяща на пръсти, уж, мека вълна..." идва от много далече..
  • Sanvali (Санвали ): Сани, благодаря ти!

    milkokanchev62 (Милко Кънчев): Аз благодаря, Милко!
  • Мъдро написано! Благодаря ти, Жени!
  • Много силен стих, Жени!

    Търсих да си избера редчета, но трябва да копирам целия стих!

    Поздрав!
  • valqka (Валентин Василев): Вальо...прочетох и собствената си заедно с твоята! Благодаря ти от сърце!
  • Колко си права, колко си права ...! Прочела си душата ми! Страхотно, Жени! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??