Последната
поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат
торнадо дали си прегръщал
... а в тиха вода дали си потъвал
и при двете бавно въздухът свършва -
на глътки поемаш капка по капка
и от вихъра, и от силата
на тази вървяща на пръсти, уж, мека вълна...
алвеолите се свиват копнежно...
и с надежда спираш да дишаш,
защото някой държи душата ти във ръка
когато огън целунеш във буря от лед
и в торнадо родено от тиха вода
намериш така дълго търсен покой...
чак тогава ще знаеш...
че една последна любов
може да ти бъде разпятие...
и едновременно да стане
и твоето нетърсено покаяние
...
би могла да бъде,
тази Последната,
и Божие наказание
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
... и отминава
Благодаря, ИнаКалина и за любими също -
Това кротко торнадо с " вървяща на пръсти, уж, мека вълна..." идва от много далече..
-
Sanvali (Санвали ): Сани, благодаря ти!
milkokanchev62 (Милко Кънчев): Аз благодаря, Милко! -
Мъдро написано! Благодаря ти, Жени!
-
Много силен стих, Жени!
Търсих да си избера редчета, но трябва да копирам целия стих!
Поздрав! -
valqka (Валентин Василев): Вальо...прочетох и собствената си заедно с твоята! Благодаря ти от сърце!
-
Колко си права, колко си права ...! Прочела си душата ми! Страхотно, Жени! Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
