Последната
поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат
торнадо дали си прегръщал
... а в тиха вода дали си потъвал
и при двете бавно въздухът свършва -
на глътки поемаш капка по капка
и от вихъра, и от силата
на тази вървяща на пръсти, уж, мека вълна...
алвеолите се свиват копнежно...
и с надежда спираш да дишаш,
защото някой държи душата ти във ръка
когато огън целунеш във буря от лед
и в торнадо родено от тиха вода
намериш така дълго търсен покой...
чак тогава ще знаеш...
че една последна любов
може да ти бъде разпятие...
и едновременно да стане
и твоето нетърсено покаяние
...
би могла да бъде,
тази Последната,
и Божие наказание
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
Благодаря, ИнаКалина 
