1 янв. 2019 г., 18:20

Последната и новата

366 0 0

ПОСЛЕДНАТА И НОВАТА

 

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.

Но в душите скътан той остана.
Спомен ласкав, спомен обиден.
Не просто някаква смяна,
а тухла в живота зазидана.

Така подредени, годините
са нашето минало, строената сграда,
раждането, по пътя мините
и понякога красиви награди.

Новата идва със сняг фойерверки,
с пожелания, целувки безброй.
Но ние знаем, че по пътя вървейки,
това е миг от живата, влачещ ни порой.

Продължава в него борбата нелека.
Че няма в кръговрата застой.
В него на спринт е човека.
Крайъгълен камък е нашата любов.
Трудът спояващ градеж е вовеки.
Децата – най-сладкият зов.
И един неспирен копнеж.....

 

01 01 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...