1 янв. 2019 г., 18:20

Последната и новата

367 0 0

ПОСЛЕДНАТА И НОВАТА

 

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.

Но в душите скътан той остана.
Спомен ласкав, спомен обиден.
Не просто някаква смяна,
а тухла в живота зазидана.

Така подредени, годините
са нашето минало, строената сграда,
раждането, по пътя мините
и понякога красиви награди.

Новата идва със сняг фойерверки,
с пожелания, целувки безброй.
Но ние знаем, че по пътя вървейки,
това е миг от живата, влачещ ни порой.

Продължава в него борбата нелека.
Че няма в кръговрата застой.
В него на спринт е човека.
Крайъгълен камък е нашата любов.
Трудът спояващ градеж е вовеки.
Децата – най-сладкият зов.
И един неспирен копнеж.....

 

01 01 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...