1 янв. 2019 г., 18:20

Последната и новата

369 0 0

ПОСЛЕДНАТА И НОВАТА

 

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.

Но в душите скътан той остана.
Спомен ласкав, спомен обиден.
Не просто някаква смяна,
а тухла в живота зазидана.

Така подредени, годините
са нашето минало, строената сграда,
раждането, по пътя мините
и понякога красиви награди.

Новата идва със сняг фойерверки,
с пожелания, целувки безброй.
Но ние знаем, че по пътя вървейки,
това е миг от живата, влачещ ни порой.

Продължава в него борбата нелека.
Че няма в кръговрата застой.
В него на спринт е човека.
Крайъгълен камък е нашата любов.
Трудът спояващ градеж е вовеки.
Децата – най-сладкият зов.
И един неспирен копнеж.....

 

01 01 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...