1.01.2019 г., 18:20

Последната и новата

362 0 0

ПОСЛЕДНАТА И НОВАТА

 

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.

Но в душите скътан той остана.
Спомен ласкав, спомен обиден.
Не просто някаква смяна,
а тухла в живота зазидана.

Така подредени, годините
са нашето минало, строената сграда,
раждането, по пътя мините
и понякога красиви награди.

Новата идва със сняг фойерверки,
с пожелания, целувки безброй.
Но ние знаем, че по пътя вървейки,
това е миг от живата, влачещ ни порой.

Продължава в него борбата нелека.
Че няма в кръговрата застой.
В него на спринт е човека.
Крайъгълен камък е нашата любов.
Трудът спояващ градеж е вовеки.
Децата – най-сладкият зов.
И един неспирен копнеж.....

 

01 01 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...