Jan 1, 2019, 6:20 PM

Последната и новата

  Poetry
360 0 0

ПОСЛЕДНАТА И НОВАТА

 

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.

Но в душите скътан той остана.
Спомен ласкав, спомен обиден.
Не просто някаква смяна,
а тухла в живота зазидана.

Така подредени, годините
са нашето минало, строената сграда,
раждането, по пътя мините
и понякога красиви награди.

Новата идва със сняг фойерверки,
с пожелания, целувки безброй.
Но ние знаем, че по пътя вървейки,
това е миг от живата, влачещ ни порой.

Продължава в него борбата нелека.
Че няма в кръговрата застой.
В него на спринт е човека.
Крайъгълен камък е нашата любов.
Трудът спояващ градеж е вовеки.
Децата – най-сладкият зов.
И един неспирен копнеж.....

 

01 01 2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...