12 мар. 2020 г., 09:05

Последната илюзия

602 1 1

Уморих се от несбъднати любови.

Проекти за щастливо разминаване.

От хладни до замръзване, особи,

"объркали", че взимане е даване...

Накрая осъзнах самодостатъчност,

в която ще те нося. Да те имам. 

Лепило за сърдечните остатъци 

ще бъдат спомени със твойто Име. 

Защото иначе ще бъда неусмихнат. 

Машина за, ужасно тъжни стихове. 

И нищо, нивга няма да ми стига, 

Най-много ще боли от мрака в тихото. 

Живял съм в замечтана утопичност. 

Където съществуват чудеса. 

Където има истинско обичане, 

без фалш и лицемерна суета. 

Сега съм те затворил много в

себе си. 

Наум. Като миражна тишина. 

И с блян ще нацелувам твойте прелести. 

Ще си последната илюзия Жена. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...