12 мар. 2020 г., 09:05

Последната илюзия

607 1 1

Уморих се от несбъднати любови.

Проекти за щастливо разминаване.

От хладни до замръзване, особи,

"объркали", че взимане е даване...

Накрая осъзнах самодостатъчност,

в която ще те нося. Да те имам. 

Лепило за сърдечните остатъци 

ще бъдат спомени със твойто Име. 

Защото иначе ще бъда неусмихнат. 

Машина за, ужасно тъжни стихове. 

И нищо, нивга няма да ми стига, 

Най-много ще боли от мрака в тихото. 

Живял съм в замечтана утопичност. 

Където съществуват чудеса. 

Където има истинско обичане, 

без фалш и лицемерна суета. 

Сега съм те затворил много в

себе си. 

Наум. Като миражна тишина. 

И с блян ще нацелувам твойте прелести. 

Ще си последната илюзия Жена. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....