Уморих се от несбъднати любови.

Проекти за щастливо разминаване.

От хладни до замръзване, особи,

"объркали", че взимане е даване...

Накрая осъзнах самодостатъчност,

в която ще те нося. Да те имам. 

Лепило за сърдечните остатъци 

ще бъдат спомени със твойто Име. 

Защото иначе ще бъда неусмихнат. 

Машина за, ужасно тъжни стихове. 

И нищо, нивга няма да ми стига, 

Най-много ще боли от мрака в тихото. 

Живял съм в замечтана утопичност. 

Където съществуват чудеса. 

Където има истинско обичане, 

без фалш и лицемерна суета. 

Сега съм те затворил много в

себе си. 

Наум. Като миражна тишина. 

И с блян ще нацелувам твойте прелести. 

Ще си последната илюзия Жена. 

Стихопат. 

Danny Diester