Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори,
с мен бе готово яростно да спори.
Но усещах, че за първи път ще сбърка,
защото държах го аз в ръка.
Искаше различен път от този то да ми покаже,
искаше чувствата красиви с кал противна да омаже.
За себе си не знам, но на тебе нещо стори,
тъй като обърна се и на мене повече не проговори. ...