катеринарина (Катя)
331 972
11 мая 2007 г., 13:34

Последната ни стряха 

  Поэзия
499 0 9
Колко стряхи подслоняват ни за малко,
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем -
ослепени във всетърсещия бяг!
Как единствената стряха да познаем
като яздим всепътуващия влак?
Туп-туп-туп! Сърцата ни се радват,
а сме глухи за порасналия плач
на вълшебните платна, а ще отплават
непознати във залутания здрач!
Колко стряхи ни се молят да останем,
за да сторим във сърцата им огнища!
А накрая сме за всичко закъснели
и последната ни стряха е във нищото!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??