Последната ни стряха

May 11, 2007, 1:34 PM

Poetry

497 0 9

Колко стряхи подслоняват ни за малко,
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем -
ослепени във всетърсещия бяг!
Как единствената стряха да познаем
като яздим всепътуващия влак?
Туп-туп-туп! Сърцата ни се радват,
а сме глухи за порасналия плач
на вълшебните платна, а ще отплават
непознати във залутания здрач!
Колко стряхи ни се молят да останем,
за да сторим във сърцата им огнища!
А накрая сме за всичко закъснели
и последната ни стряха е във нищото!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lubimec (Любомир Петков)

2007-05-12T23:57:48+03:00

Каква палитра от думи!Прекрасно!
kity (Людмила Нилсън)

2007-05-11T18:40:27+03:00

Браво!!! Още един, много хубав стих!
Романтик (Христо Костов)

2007-05-11T16:51:18+03:00

"Колко стряхи ни се молят да останем,
за да сторим във сърцата им огнища!
А накрая сме за всичко закъснели
и последната ни стряха е във нищото!"

Поздравления, Катя!!!
Paur (Симеон Дончев)

2007-05-11T16:19:33+03:00

Колко стряхи!
JANA_Fox (Жана Лисичкова)

2007-05-11T15:08:22+03:00

Хубаво стихотворение, но спред мен на моменти се забравяш в самовлюбено опоетяване!
Aneta_kz (Анета)

2007-05-11T13:58:45+03:00

Хубав стих,Катя!
Поздрави!
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

2007-05-11T13:39:31+03:00

Последната ни стряха е безкрая,
на думите в чудесната омая
Много ми допада стихът ти
B3n1f10s

2007-05-11T13:38:37+03:00

колко много истина се крие в стиха ти
изречена (Мая Попова)

2007-05-11T13:34:48+03:00

няма да се уморя да чета стиховете ти!