Последната ни стряха
Колко стряхи подслоняват ни за малко,
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем -
ослепени във всетърсещия бяг!
Как единствената стряха да познаем
като яздим всепътуващия влак?
Туп-туп-туп! Сърцата ни се радват,
а сме глухи за порасналия плач
на вълшебните платна, а ще отплават
непознати във залутания здрач!
Колко стряхи ни се молят да останем,
за да сторим във сърцата им огнища!
А накрая сме за всичко закъснели
и последната ни стряха е във нищото!
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем -
ослепени във всетърсещия бяг!
Как единствената стряха да познаем
като яздим всепътуващия влак?
Туп-туп-туп! Сърцата ни се радват,
а сме глухи за порасналия плач
на вълшебните платна, а ще отплават
непознати във залутания здрач!
Колко стряхи ни се молят да останем,
за да сторим във сърцата им огнища!
А накрая сме за всичко закъснели
и последната ни стряха е във нищото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
