2 февр. 2008 г., 08:16

последната (пак)

843 0 2
тихичко
думите ми
се изнизват
по двойки
в
колонка
във
нишка
и
пак

не вдишвам
разбирам
пречупено виждам

как
аз ще съм първи
а ти - последната (пак)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички раняват...
    Последната убива...
  • Като прочетох стиха ти се замислих, че да си първи, означава да си последен.Има желязно правило в алпинизма-силните са отзад в групата, за да пазят слбичките-природата го е измислила...
    Поздравявам те за стиха и таланта ти

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...