Feb 2, 2008, 8:16 AM

последната (пак)

  Poetry » Other
840 0 2
тихичко
думите ми
се изнизват
по двойки
в
колонка
във
нишка
и
пак

не вдишвам
разбирам
пречупено виждам

как
аз ще съм първи
а ти - последната (пак)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички раняват...
    Последната убива...
  • Като прочетох стиха ти се замислих, че да си първи, означава да си последен.Има желязно правило в алпинизма-силните са отзад в групата, за да пазят слбичките-природата го е измислила...
    Поздравявам те за стиха и таланта ти

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...