argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
7 янв. 2015 г., 00:15

Последната пробойна 

  Поэзия
595 1 8

Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.

 

Пилях се в кръчми, строфи и строежи
(съдбата ми е явно с криви пръсти).
Веднъж ли моят стих натаралежи
великденските вярващи във кръста!?

 

Луната ли над мен окръгли пръстен,
не рози ще разцъфнат от мастило -
възпях един клошар в кашон окъсан
и курвата с усмивка от червило.

 

Кръвта ми селска зная колко струва
и нито капка евтино не давам.
Коне и крави мога да римувам
и стария Пегас да подковавам...

 

В заблуда ли живях, или достойно -
за сбогом времето ще се изплези...
Сърцето е последната пробойна
и някой ден смъртта от там ще влезе.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??