Последната пробойна
Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.
Пилях се в кръчми, строфи и строежи
(съдбата ми е явно с криви пръсти).
Веднъж ли моят стих натаралежи
великденските вярващи във кръста!?
Луната ли над мен окръгли пръстен,
не рози ще разцъфнат от мастило -
възпях един клошар в кашон окъсан
и курвата с усмивка от червило.
Кръвта ми селска зная колко струва
и нито капка евтино не давам.
Коне и крави мога да римувам
и стария Пегас да подковавам...
В заблуда ли живях, или достойно -
за сбогом времето ще се изплези...
Сърцето е последната пробойна
и някой ден смъртта от там ще влезе.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
