Последната пътека
ПОСЛЕДНАТА ПЪТЕКА
Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища.
Всичките бяха последни. И всички - до гроб!
Днес се препъвам пред прага на ново завръщане -
пак се добрах до поредния - стотен живот.
Свикнах му вече на всяко тръпчиво умиране.
Стана ми навик да чакам за поп и тамян.
Докато дойдат - последна пътека намира ме -
връзва ме, вика ме, води ме в ден като храм!
Светъл и щедър, последният миг на обичане,
вързан за спомен, препуска към другия бряг.
Тежко се свлича в краката ми памет за вричане...
Някой ми взе и ключа от последния праг...
В новото утро ще струпам на купчина тръните...
думите, мислите, клетвите. Клечка кибрит.
Нова пътека. Последна. Последно разсъмване.
После ще пусна живота - до дъно изпит.
© Галена Воротинцева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Написах музика по този стих, вече е песен
-
Може би в това е смисълът : да се изпие до дъно!!!За мен тук всичко е изпипано от а до я,насладих се на мисъл,на образ,на звук;такова единство и хармония!Чудно!!!
-
Дълбоко!!!
-
В същия дух. Висока летва.
-
Последната пътека е пореден връх в поетичното ти майсторство, които ти преодоляваш с лекота и оставяш като жалони за нас.
Благодаря ти!* -
Остави ме без дъх, Галена, за кой ли път. Последната ти пътека? - не! Ти грабиш от живота, ти СИ живота. Прекрасна поезия, Галена, не мога да ти опиша колко обичам да те чета...
-
Всеки твой стих е уникален. И тук не си изневерила на традицията.
-
Обичам да те чета и се радвам, че те открих и тук!
-
Въпреки тръните, които бодат уморените ни ходила, винаги трябва да има надежда за ново утре...
-
на лирическата пожелавам Късмет!!! по новата пътека!
И се надявам да не е последна.
Красотата ,която намирам в твоята поезия, чувствеността,изяществото, са насладата за ума и сетивата ми..Красиво е , Гал ! Истинско! Благодаря ! -
Впечатляваща е духовната осъзнатост на лирическата. Тя е наясно -
живее последен живот в материалната обвивка (тялото), значи е постигнала съвършенството и сякаш предвкусва преходното състояние от Малкут към Нирвана, "към другия бряг". Тогава "последният миг за обичане" става еквивалентен на вечността.
Животът и смъртта са трудни за дефиниране понятия. Може би, заради тънката граница между тях и заради възможността за обратимост на физиологичните състояния. Но пътят е ясен - (седмото духовно ниво)
съвършенството.
Съвършен стих - прекрасен шедьовър в петостъпен дактил. -
удоволствие е присъствието ми тук !
наслада е прочетеното! -
Възхита...
-
"цвете да няма - от плевел ще свия букет!"
!!!* -
До дъно!
Поздравления за мъдрия стих! -
Пишеш невероятно, всеки път, когато чета стиховете ти се чувствам като на празник! Благодаря ти!
-
Хубаво е, че пак тръгваш, Галена!
Благодаря ти за прекрасния стих!
А...нали знаеш, че нямаме право...да не тръгваме! -
В твоите стихове се стъпва тихо, за да не прокудим надеждата, че ни има и сме опазили човешкото в нас, че сме опазили в себе си не ключа от отсрещния праг, а ключа към нашето безсмъртие, Галена! Чрез себеотстояване и всеотдайност към трасиране на нови съкровени територии - това са кодовете за разшифрирането на твоята сложна поетична същност, Галена...Ах, как хубаво е, че те има...
-
В началотото четях всичко,сега избирателно и новото.Но тук задължително се спирам,за да се насладя на поезия.Благодаря!
-
Поздрави!Хубаво стихотворение!
-
Често "последната пътека" води до истинския и нов път...
Поздрав за поредния мъдър и силен стих!!! -
Последна?!Едва ли...Така ти изглежда.
Защото е скъпа и жертвена.
Навярно ще има и други след нея.
Така ,че я брой предпоследна.
Аплодисменти!Хареса ми философията на стиха ти! -
Прочетох, постоях...и тихо ще си тръгна!...
-
благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
