Последната пътека
ПОСЛЕДНАТА ПЪТЕКА
Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища.
Всичките бяха последни. И всички - до гроб!
Днес се препъвам пред прага на ново завръщане -
пак се добрах до поредния - стотен живот.
Свикнах му вече на всяко тръпчиво умиране.
Стана ми навик да чакам за поп и тамян.
Докато дойдат - последна пътека намира ме -
връзва ме, вика ме, води ме в ден като храм!
Светъл и щедър, последният миг на обичане,
вързан за спомен, препуска към другия бряг.
Тежко се свлича в краката ми памет за вричане...
Някой ми взе и ключа от последния праг...
В новото утро ще струпам на купчина тръните...
думите, мислите, клетвите. Клечка кибрит.
Нова пътека. Последна. Последно разсъмване.
После ще пусна живота - до дъно изпит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
