20 дек. 2009 г., 13:17

Последната спирка на един богаташ

829 0 11

С парите си той всичко купи,

дори билет за Оня свят,

Безсмъртната си класа бе откупил

с надежда – връщане назад.

 

Но се оказа на последна гара

и слезе с третокласните персони –

един поет и музикант с китара

весело за нещо си говореха.

 

Огледа се безпомощно за ВИП-салони,

за верния си бодигард със автомата,

но само трима бяха днеска на перона,

на изхода Смъртта ги чакаше с печата.

 

Почувства се най-подло изигран,

без истински приятел, с милион познати,

разбра, че с векове ще броди сам

с душа, обичала единствено парàта.

 

Потъна в страх и ужас ням,

с метални зеници се свлече на земята,

а спътниците му във смях голям

не го видяха и пресякоха чертата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....